синдром на уест

Синдромът на Уест е рядко генетично заболяване, което засяга централната нервна система и мускулите на тялото.

Това заболяване е наименувано по името на британския невролог Джеймс Уест, който го описа за пръв път през 1841 година. При синдрома на Уест, нервните клетки в мозъка не се развиват правилно, което води до нарушена комуникация между тях.

Това предизвиква редица проблеми в движенията и координацията на тялото, както и в умственото развитие на засегнатите лица.

Причините за появата на синдрома на Уест все още не са известни, но се смята, че генетични фактори играят важна роля.

В повечето случаи, заболяването се появява случайно и не се наследява от родителите.

Симптомите на синдрома на Уест могат да бъдат забелязани още в ранна детска възраст.

Най-често те включват забавено развитие на движенията, нередовни мускулни съкращения, нарушена координация и затруднения в говора.

Децата със синдром на Уест могат да имат и проблеми с ученето и интелектуалното развитие.

За да поставят диагноза на синдром на Уест, лекарите използват различни методи на изследване, включително неврологичен преглед, магнитно резонансно изображение (MRI) и генетични тестове.

Важно е да се изключат и други.